Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
Домашните видеоклипове Печат
Автор инж. Димитър Доситеев   
На пазара вече забележимо се увеличи количеството модели на цифрови видеокамери, а старите аналогови постепенно изчезват. След mini DV и Digital 8 се появи и значително разнообразие от MPEG 2 камери – DVD камери, камери, зависващи видео на флаш памет, даже и такива с харддиск. Наближава утвърждаването и на новия HDV стандарт. Изборът е труден и изпълнен с много технически характеристики и маркетингови трикове. Как да се ориентирате в морето от стандарти, модели и характеристики и... парадоксално влошаващото се качество на заснемане. Image
За покупката на видеокамера ни подтиква желанието да увековечим незабравими мигове от екскурзии, семейни празници, събития в работата и спорта. Изборът не е лесен – в момента на пазара има камери с множество технологии и модификации. Задачата се усложнява от все по-влошаващото се качество на получаваното изображение. Явно изборът на маркетолозите при лансирането на нови модели е снижаване на цената и вкарването на куп високотехнологични, но ненужни екстри. Като цяло новите модели не снимат по-добре от аналогичния клас по-стари, а даже по-лошо. Специалистите знаят, че добрите светлочувствителни матрици и обективи не поевтиняват. Те са свързани с “аналоговата” част на камерата и там качеството винаги струва много пари.


При цялото многообразие на видеоформатите, които се използват в битовите видеокамери, на практика всичко опира до два видеоформата - DV и MPEG2. Всички останали различия влизат в техните рамки (разделителна способност, степен на компресия и начин на запис).
Можете да избирате между няколко типа камери, но най-важното е да прецените дали ще редактирате бъдещите заснети филми. По-лесно е да не пипате нищо и да следвате принципа – насочи, снимай и гледай. Тоест каквото сте заснели – това да се гледа веднага и да остане в домашната филмотека. Другият, по-сложен и доста по-интересен начин е с домашния компютър да обработите суровия материал, да премонтирате и подберете сцените, да слагате допълнителен звук, ефекти, заставки, надписи и дори да си направите DVD.

Старите VHS камери вече отиват в миналото и са спрени от производство. Край на аналоговото видео както при видеокасетите! Хибридният Hi8 също е остаряла технология. Следващият формат Digital 8  не превъзхожда mini DV и си остана само за SONY.

Цифровото домашно видео претърпя истинското си развитие при наложилите се mini DV видеокамери. Те работят с mini DV касетки, на които записът е в цифров вид с разделителна способност 720 х 576 (PAL формат) и 25 кадъра в секунда. Всеки кадър е компресиран в JPEG формат, но междукадрова компресия няма (всеки кадър е лесно достъпен за видеоредактиране). Една касетка побира до 60 min филм и струва под 10 лева. Записът може да се свали през  IEEE1394 (също известен като DV, FireWire или I.Link) порт в домашния компютър. В компютъра филмът с подходящ и достъпен софтуер може да бъде редактиран, монтиран, озвучаван и т.н., за да се получи един завършен домашен видеофилм. Видеофилмът може да се компресира в MPEG-2 формат и след това да се запише на DVD диск.

В случай че нямате компютър или не ви се занимава с видеоредактиране, има и лесен вариант. Просто свързвате камерата с домашния DVD рекордер (записващ DVD плеър). Рекордерът преобразува материала от mini DV в MPEG-2 формат (компресията става вече и междукадрова) и го записва на DVD диск. Обикновено рекордерите имат и прости редактиращи функции.
Ако си купувате видеокамера за първи път – най-добре е да започнете именно с евтина и проста mini DV камера, с цена около 700 лева.

При избора матрица с 800 k пиксела ви е предостатъчна. Не обръщайте никакво внимание на маркетинговите екстри като нощно снимане, ефекти, USB, карти памет, MPEG-4 и т.н. В случай че желаете да платите повече, обърнете внимание на следните параметри и екстри:
- размер на матрицата: мери се в части от квадратния инч. Примерно матрица с площ 1/6” е по-малка и по-лоша от 1/4”!!!
- параметрите на обектива;
- аналогов вход – с него може да цифровизирате старите VHS домашни видеофилми, като свържете видеото към камерата;
- цифров вход – можете да върнете обработения материал от компютъра обратно в камерата на касетка;
- оптичен стабилизатор – има го само в най-скъпите любителски модели. Обикновено се използва по-лошият, но по-надежден и прост електронен (софтуерен) стабилизатор на картината.
След mini DV камерите на пазара масово се предлагат и камери с вграден харддиск, с мини DVD записвачка или направо с flash памет.

 Всичките попадат в общия клас на MPEG-2 камерите. При всички тях видеоматериалът се кодира предварително в MPEG-2 формат с повече компресия и загуба на информация спрямо mini DV. Какво да се прави - новите информационни носители имат по-малък обем спрямо добрата стара магнитна лента. При камерите с mini DVD дискове проблемът е малкият капацитет на скъпите mini DVD дискове – само 20 минути с високо качество. От друга страна, имате готов DVD диск за гледане. Камерите с вградени харддискове са с голям обем, но след това отново трябва да “точите” филма в компютъра или DVD рекордера. Освен това механиката на харддиска е по-чувствителна на сътресения.

С намаляването на цените на flash паметите отиваме към идеала – безшумна камера, почти без механика. Всъщност скъпите GSМ апарати са нещо подобно, но с доста ниско качество на изображението. Във flash камерите филмът направо се записва в паметта. Разбира се, отново видеоматериалът трябва да се свали на компютър или DVD рекордер.
При небоходимост от последващо видеоредактиране на MPEG-2 материалите ще ви трябва доста по-мощен компютър от този за mini DV камерите.На техническия хоризонт се появиха и първите
домашни HDV камери които снимат в High Definition формат, но до практическото им приложение у дома все още има време.
В заключение: засега оптималният избор е евтина mini DV камера и DVD рекордер у дома.

Заснетите филми в най-простия случай можете да разглеждате с камерата, като нейния видеоизход (S-Video или композитен) свържете към телевизора. Обикновено в комплекта на камерата има дистанционно управление. Самата камера влиза в ролята на домашния DVD плеър. Слагате вътре касетката или минидиска, включвате зарядното, за да не разчитате на батериите, и гледате на телевизора. Така избягвате домашните DVD плеъри, рекордери и компютри.

Преди да си купите видеокамера, не забравяйте, че личното време, което трябва да инвестирате за снимане, обработка и гледане на филмите, е много, много пъти по-голямо от това, ако сте само в ролята на фотограф. Представете си важно семейно събитие, на което през цялото време трябва да държите видеокамерата! Може би ще е по-добре да наемете професионалист, който снима и обработи материала вместо вас.

ImageНякои заблуди при избора на видеокамера:
1. Колкото повече пиксели – толкова по-добре. Повече пиксели на същата площ матрица означават само едно – по-голям шум и по-слаба светлочувствителност. Даже производителите нахално с увеличението на пикселите намаляват и площта на матрицата. За картина в PAL телевизионен формат са нужни теоретично 720 х 576 = 414 720 пиксела. Стандартна матрица с 800 k пиксела е достатъчна. Вторите 400 k пиксели обикновено се ползват от електронния стабилизатор на трептенето на картината или ако камерата има по-добрия оптичен стабилизатор – тези пиксели са освободени и помагат за по-добро цветопредаване. Смята се, че оптимално за добро цветопредаване и излишък за електронния стабилизатор са нужни 1-1,2 М. За всички останали мегапиксели нагоре обикновено може да ползвате камерата само като фотоапарат, но хардуерът за фото и за видео е съвсем различен.                                                                            И най-лошата “сапунерка” фотокамера ще прави по-добри снимки.
 
2. 3 CCD матрици са по-добре от една. Това по принцип е вярно, но само за професионалните камери. За тези под 1500 лева означава, че трите матрици (за всеки цвят по една) са доста намалени като физически размер, за да са евтини. Една стара камера с единична, но голяма матрица, добра оптика и електроника ще прави по-добра картина от една триматрична, но доста бюджетно орязана камера.

3. Колкото е по-малък размерът и теглото, толкова по-добре, можем да я носим в джоба и т.н. Да, удобно е, но това означава, че малката маса (под 350 г) на камерата ще трепти в ръцете ви както си иска и никакъв стабилизатор не ще удържи картината. По-малкият размер означава също по-малък обектив и в повечето случаи по-слаб, липса на визьор и други “спестявания”.
4. Ако камерата може да прави някакви операции с MPEG форматите – това е добре, защото е актуално, перспективно и модно. Оставете всяка преработка и прекодиране на изображението на софтуера в домашния ви компютър. Камерата винаги ще бъде с по-бавен и по-остарял хардуер и софтуер от домашното PC.

5. USB е нужен и полезен и го има навсякъде, затова и камерата трябва да го има. Видеоматериалите в mini DV формат се прехвърлят през IEEE 1394 порта (DV, FireWare, I.Link). Работа може да ви върши само USB 2.0 и изрично проверете дали през него може да се свалят mini DV материали, не междувременно компресирани до MPEG-2 или, не дай си боже, до MPEG-4. Освен това повечето софтуер за видеоредактиране има трудности да управлява камерата през USB порта. Обратно – MPEG-2 камерите (mini DVD, с вграден харддиск или flash памет) нямат IEEE1394, а се използва само USB-то.

6. Колкото по-голям оптичен zoom – толкова по-добре. Качествените обективи с голям оптичен zoom са скъпи и нямат място в любителските камери. Тогава трябва да очакваме, че “насиленият” оптичен zoom ще е за сметка на качеството на картината.


 
< Предишна   Следваща >


© 2017 Всеки дом