Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
Знаете ли какво е ГПР? Печат
Автор Иван Стойков   
ImageПрез декември 2005 г. на бял свят се появи междубанково споразумение за обявяване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредити. Около три месеца по-късно на първо четене мина проект за Закон за потребителските кредити, а от 1 октомври 2006 г. той вече е факт. В него заляга изискването банките да посочват ГПР при обявяването на своите оферти.
В закона пише:
„Чл. 7: Договорът за потребителски кредит съдържа задължително следната информаци, която се предоставя на ясен и разбираем език:
(6): годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, или когато неговото изчисляване не е възможно, годишният лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.”

Всъщност що е то ГПР? Предлагаме ви примерна дефиниция на понятието без да твърдим, че това е най-точното определение, но все пак е достатъчно пълно и коректно: „В ГПР се включват освен договорената лихва и дължимите такси и комисиони към банките (такса за разглеждане на документи, комисиони за обработка, годишни или месечни такси и др.). Таксите са за сметка на клиента и заедно с договорената лихва формират общия разход (като процент от сумата на кредита), който заемателят трябва да покрие.“

При проучване, направено през лятото на 2006 г., бяха разгледани офертите на 23 банки, предлагащи потребителски кредити. Критериите, по които бяха анализирани, са основно два: обявяване на ГПР на сайтовете им и/или предоставяне на възможност за изчисляване на му. Резултатите от анализа са крайно интересни.

ImageСлед споменатото по-горе споразумение редица банки, но далеч не всички, започнаха да обявяват своите ГПР по офертите, които предлагат. Навярно мнозина от вас са срещали това понятие в телевизионните реклами и по рекламните билбордове. Тенденцията обаче не е показателна за цялата банкова система. Говорейки за ГПР, в пространството се появи ново понятие, което малко или много се обявява, но не се обяснява достатъчно добре. Така до известна степен се изпълнява изискването на закона, но на обикновения потребител невинаги му е ясно за какво става въпрос. В това няма нищо странно – не всеки има финансови познания.

Би следвало, най-малко от гледна точка на терминологията, да се обясни същността на показателя. В това отношение банките не полагат достатъчно усилия или дефиницията, дадена от тях, е недостатъчно точна (често ГПР се дефинира като сума от договорената лихва и всички такси и комисиони, което всъщност не е така, както е видно от определението дадено по-горе). След приемането на закона за потребителския кредит това изцяло се промени. Банките вече са напълно наясно с показателя, какво изразява той и как би следвало да се изчислява. Това обаче все още не поставя заемателя в по-добра позиция. Той все още не е напълно наясно какъв е този показател и по-лошото е, че не се интересува достатъчно от него. Независимо от това ситуацията се променя, променя се и мисленето на заемателите. За непопулярността на ГПР като показател, разкриващ реалната цената на кредита и необходимостта да се обявява като истинската му цена, има известно обяснение.
 
Той винаги е по-висок от договорената лихва която се предлага по даден кредит. Разбира се, че банките имат право да привличат клиенти, като предлагат офертите си по възможно най-атрактивния начин, но трябва ли това да става за сметка на клиента? Не, разбира се. Именно затова е приет споменатият по-горе закон, с който се прави опит да се въведе европейската практика и у нас, и прави чест на банковия сектор, че поеха инициативата и решиха да го прилагат доброволно, преди да е приет. По отношение на първия критерий (доколко се обявява ГПР) може да се каже, че банките, които са направили това, са изключително малко. Така беше преди 6 месеца, така е и сега. Съществена промяна не е настъпила. Не само по този критерий състоянието е такова. Банките, предоставили възможност за изчисляване на ГПР на своите сайтове (чрез кредитен калкулатор или под друга форма), са още по-малко. От тази гледна точка можем да кажем, че възможностите на обикновените граждани да изчислят самостоятелно истинската цена на кредита не са особено големи. Въпреки че ГПР обикновено не се обявява на сайтовете, положително е все пак, че при желание от страна на клиента той може да бъде изчислен. Има все още какво да се желае в тази посока и едно такова направление е по-широкото представяне на информация за този показател.

Независимо от няколкото критични думи, изказани по-горе, банките все пак постепенно започват за обявяват ГПР по своите оферти. Друг остава въпросът доколко служителите им могат да предоставят достатъчно пълна и точна информация за него (проблем, засягащ приоритетно банките). За да се промени това, голяма роля имат и самите кредитоискатели. Нашият съвет е, ако кандидатствате за кредит, да изискате от банката посочване на размера на ГПР. Всеки кредитоискател има право да поиска той да му бъде изчислен, а банката е длъжна да го направи.

За да започне ГПР да се обявява масово, гражданите – бъдещи заематели, трябва активно да изискват това от банките. Ако кредитоискателите като платци сами не пожелаят да разберат истинския размер на разхода по кредита, който ще заплатят, почти никой няма да се заеме с това. Държавата разработва съответната нормативна база, а банките постепенно започват да се съобразяват с нея. Тук отново изпъква ролята на гражданите и тяхното активно участие в този процес, за да се ускори той и по-скоро да се въведат европейските практики у нас.
 
< Предишна   Следваща >


© 2019 Всеки дом