Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
Фото, моля! Печат
Автор Диего Флоров   

Image Цифровите фотоапарати са на път да изпратят лентата в музея. На пазара на камерите цари небивала конкуренция. В големите магазини се предлагат над стотина модела. Всеки месец производителите лансират нови и нови фотоапаратчета със съблазнителни характеристики и намаляващи цени.
Как да не се загубим в такова разнообразие от модели, дълги спецификации и сложни термини? Кои характеристики са важни и кои “рекламни послания”?






В света на дигиталната фотография и любителските фотоапарати


Цифровата камера по същество е мултимедиен микрокомпютър, а на външен вид прилича на конвенционалния фотоапарат с фотолента. На мястото на филмовото прозорче е поставена светлочувствителна матрица, на която се експонира изображението от обектива. Вградената електроника преобразува и обработва електрическия сигнал от пикселите на матрицата в цифрово кодирано изображение. Ролята на “филм”, на който са запечатани снимките, играе картата памет на камерата. Останалите популярни елементи също ги има – визьор (вече и на LCD дисплей), светкавица, копчета за управление.

Пролетта наближава, а с нея множество светли празници, които искаме да увековечим за поколенията. Време е да “пенсионираме” стария лентов фотоапарат и да се обърнем към неговата по-икономична, по-качествена и удобна цифрова алтернатива.

Условно домашните камери се разделят на три основни класа. Най-евтините  “сапунерки” от ниския клас са за непретенциозни и начинаещи фотолюбители и деца. Цената им варира от 150 до 250 лева, като модели под 4 MPx не се произвеждат и съветваме да не се купуват. Макар с доста орязани възможности, правят изненадващо добри снимки. В средния клас моделите са с размер на матрицата над 4, обикновено 6, дори до 10 MPx. Те са оборудвани с по-качествена оптика и оптичен зуум 3х или 4х, възможности за ръчни настройки. Цените започват от 250 и стигат до 800 лева. За любителски цели този клас е напълно достатъчен и прави много добри снимки.

За по-напредналите е полупропрофесионалният клас огледално-рефлексни камери, но с несменяем обектив. Цените започват от 750 лева. Не са компактни, но определено качеството и възможностите си струват парите.

ImageМатрицата
е основният елемент на цифровия апарат. Матрица с по-голям физически размер увеличава габаритите, теглото и цената на цялата камера. Защо тогава професионалистите ценят по-големите на размер матрици (на площ, не на мегапиксели)? Те вкарват по-малко шумове при слабо осветление, което в повечето случаи се случва при правенето на снимки в затворено помещение. Също цветовете са “по-гладки”. По-големите матрици осигуряват по-добра светлочувствителност, съответно нужда от по-малко усилване на ел. сигнал с избягване на изкривявания и шум.


По отношение на посочения от производителите дипазон на светлочувствителност – ISO, трудно може да се направи сравнение между различни камери. По-голямо ISO на камера с малка матрица въобще не значи по-добро качество на снимките.

Колко мегапиксела?
Вече не трябва да обръщате внимание на мегапикселите. Преди, когато бяха 1, 2 или 3, бяха от значение. Колкото и производителите да ви рекламират растящите мегапиксели, за нормални домашни снимки до формат 15 х 20 см - 4 (четири) мегапиксела са напълно достатъчни (за 20 х 30 см – 6 MPx). На практика обикновена снимка (10 х 15) за семейния албум е трудно да се различи дали е правена с 4- или 10-мегапикселова камера. От друга страна, ако матриците на двете камери са с еднакъв физически размер, изберете тази с по-малко мегапиксели. Резултатът е по-малко шумове, по-добри цветове и по-малко спестяване на качество в изработката на другите компоненти от камерата за сметка на многото пиксели. Ако матриците са с различна площ, примерно едната е 1/6 кв. инча, а другата 1/3 кв. инча – вземете по-голямата, с площ една трета от инча.

Повечето мегапиксели още означават  по-малко снимки в паметта на фотоапарата. По-големият обем изисква и повече памет в компютъра за тяхното съхранение, по-бавно източване и препращане на приятели през мрежата.
 
Другият важен елемент от камерата е обективът. В рекламите веднага след обяснението за важността на мегапикселите следва акцентът на увеличението – зуум. Обръщайте внимание само на оптическия (истински) зуум. В повечето случаи зуум от 3 или 4 пъти е достатъчен, максимум 7х. Не бива да се прекалява с увеличението – тогава трудно се овладява трептенето на камерата. Възможно е също голямото оптично увеличение при непроменена цена да е за сметка на орязване на други параметри.

Като натиснете копчето за снимане, преди да чуете “щрак”, автоматиката извършва няколко действия – фокусира, измерва осветлението, нулира матрицата и още много полезни неща. Съвременните устройства са добри и много помагат на начинаещите фотолюбители. Разбира се, автоматиката не е съвършена, като за по-напредналите фотографи възможността за ръчни настройки е желателна и полезна.
 
Колкото и да е добра автоматиката, за да сработи, неминуемо има закъснение от половин секунда, дори повече. За съжаление в рекламите и спецификациите този параметър го няма. Няма как предварително да го сравните при отделните модели. Дават се някои частични стойности – време за фокусиране, закъснение на затвора и др., но между отделните модели са несъпоставими. Затова закъснението трябва да изпробвате сами, на място, в магазина, когато избирате камерата.
След като камерата каже “щрак”, снимката се записва във вид на файл с определен формат.

Най-популярният файлов формат е JPEG. В него част от информацията за снимката, която не се забелязва от човешкото око, се изтрива, а останалата компресира. Има няколко степени на “орязване” и не бива да се прекалява. В полупрофесионалните камери има формати без загуба на информация. Такива са TIFF и RAW. От използването на TIFF няма особен смисъл, защото разликата между него и добър JPEG практически не се забелязва. Препоръчителният професионален формат е RAW. Това е суровата информация от матрицата едно към едно, без допълнителна обработка от по-несъвършените вградени в камерата алгоритми. Оставете обработката на домашния компютър с доста по-нови програми и процесорна мощ.

Важна настройка е балансът на бялото. Обикновено има фиксирани “автоматична”, за естествено или за изкуствено осветление. Най-прецизната настройка се прави ръчно с бял лист, ако камерата го позволява. При липсата на RAW формат това е още по-полезно.

При цифровите камери вече повече се използва течнокристален дисплей вместо оптичен визьор. В повечето компактни камери даже въобще го няма. Прието е, че колкото повече инча е екранчето, толкова по-добре, а ако се върти – още по-добре. Все пак старият оптичен визьор има предимства – вижда се добре на слънце, няма забавяне и служи като допълнителна опора на камерата в главата на снимащия, за да се намали трептенето. Колкото и да е голямо LCD екранчето – снимките не стават по-добри. Тогава, ако имате добро зрение, вместо за апарат с голямо екранче по-добре е да похарчите същите пари за апарат с оптичен визьор и “нормален” на размер LCD дисплей.

Може ли с камерата да снимате видео?
За забавление и кратки филмчета става, но да замести видеокамерата е несериозно. Форматът на кадрите е друг, матрицата е с други характеристики, нужна е повече памет и затова обикновено филмчето е в много компресиран MPEG4 формат. За да работи техниката, е нужно захранване Вариантите са два – с обикновени батерии, размер AA, или със специални “фирмени” акумулатори за съответния модел. Ако използвате камерата рядко, но далеч от контакти, например само лятото на планински излети – обикновените батерии са по-удобни (за еднократна употреба или презареждащи). Носите резервни комплекти и снимате. Ако използвате фотоапарата често, наблизо и за по няколко снимки – логичният избор е модел с фирмен акумулатор. При тези модели предимствата са бързо дозареждане по всяко време, малко тегло и голяма мощност. От друга страна, специалните акумулатори са по-скъпи, капризни при съхранение и студ, могат да бъдат спрени от производство.
След като снимките са в камерата – какво да ги правите по-нататък?
 
Как да направите семейния албум?
Най-лесният вариант е да занесете апарата в най-близкото цифрово фото, където да “източат” снимките от него и да ги копират на хартия. Изисквайте да ви направят копие на файловете на CD, което да си запазите вкъщи. По-добрият вариант е да имате домашен (служебен) компютър, на който да свалите снимките. Предимството е, че с минимална компютърна грамотност ще можете да изберете снимките за копиране (ако въобще ще ги копирате на фотохартия) и да си организирате електронен семеен албум. За малко по-напредналите изображенията могат да бъдат допълнително обработени -  корекция на цветовете, контраст и яркост, кадриране, ретуш, премахване на ефекта “червени очи”. Не забравяйте да си направите сигурно копие на CD или DVD за вечни времена!

Няколко причини да пенсионирате лентовата камера

Предимствата са многобройни: спестявате разходи за филми и проявяване, снимките могат и да не се отпечатват, а да се разглеждат на компютър или друго видеоустройство. Цифровите апарати са по-светлочувствителни и снимането на изкуствено осветление е по-лесно (с добър фотоапарат). Домашният фотоалбум може да се побере на един диск.
 
< Предишна   Следваща >


© 2018 Всеки дом