Начало arrow Семеен капитал arrow Можем ли да „спасим” спестяванията си?
Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
Можем ли да „спасим” спестяванията си? Печат
Автор Иван Стойков   
Image
Как да неутрализираме влиянието на инфлацията и падащите курсове на някои валути
От известно време насам сме свидетели как редица потребителски (и не само такива) стоки поскъпват. Причините за това няма да бъдат търсени сега, но фактът, че има ръст на инфлацията ще бъде отчетен. Както е известно и популярно да се казва сред народа, инфлацията пряко „удря в джоба” на всеки. Нещо повече – инфлацията предопределя не само по-големи месечни разходи, но и определени загуби на вече спестени пари.

С допълнителния разход в бюджета всеки малко или много ще се справи – правил го е и преди. Въпросът е какво може да се направи, за да не се обезценят спестените пари. Може и да не са много, но спестяванията на българите растат и подобен ръст на инфлацията съвсем не спомага за това, а тъкмо напротив. Именно за това ще се обърне повече внимание на запазването на спестяванията.

Ситуацията инфлация – валутни курсове - спестявания
Въпросът е достатъчно коментиран, но нека само да обобщим. За всеки е ясно, че инфлацията има негативно влияние върху спестяванията. Те намаляват толкова, с колкото расте инфлацията. Простата аритметика показва, че ако сме депозирали пари при 6% годишна лихва и годишна инфлация над 10%, то реално няма да получим това, което очакваме. Докато очакваме парите да се увеличат с 6%, то инфлацията ги обезценява двойно. И така накрая вместо да ги увеличим, ние реално губим 4% от тях. Въпреки това, депозитът е определено решение (поне да се намали негативното влияние на инфлацията). Парите държани в брой поемат изцяло ефекта от обезценката, а това не е рационално, при положение че има начини да се реагира на тези процеси.
Аналогично е, когато спестяванията са в чужда валута и курсът й пада. Тук дори е още по-сложно. От едната страна е инфлацията и влиянието й върху стойността на парите, от другата – ниският курс на валутата. Комбинацията от влиянието на двата фактора допълнително усложнява решението за изход от ситуацията.
За съжаление не може да се прогнозира дългосрочно какъв би бил курсът на дадена валута, за да се каже със сигурност дали да се депозира в нея. Докато страната ни е в режим на Валутен борд, левът поне ще продължи да е стабилен (няма да се обезценява спрямо еврото). Лихвите по депозити в левове са по-високи от тези в долари и евро. От такава гледна точка, с цел да избегнете рискът от загуба от по-ниска лихва, би било добре да се депозира в левове. Това обаче не решава проблема с инфлацията. Независимо, че лихвите са по-високи, все пак понастоящем инфлацията обезценява именно левът.

Алтернативите
Вариант за преодоляване на инфлацията и обезценката на някои валути е да се потърсят по-доходоносни алтернативи на влагане на парите. Понастоящем депозитите не могат да предложат подобно решение, тъй като годишната лихва, която може да се получи от тях е по-ниска от инфлацията. Възможен вариант е също и инвестирането в недвижим имот (стига парите да са достатъчни за това). Цените на имотите в страната, като обща тенденция растат постоянно, въпреки че в определени моменти се наблюдава застой. Средногодишно цените на имотите нарастват с около 10%-12%. Това е именно очакваната доходност ако бъдат вложени пари в имот. Целта обаче трябва да е именно инвестиция. Подобен подход е добър и определено неутрализира инфлацията, дори може да се реализира определена доходност над нея. Остава обаче проблемът пред дребните спестители, които нямат възможност да закупят имот или да направят друга по-крупна инвестиция.
Едно от решенията за тях е да потърсят друга алтернатива, различна от депозит и покупка на имот. Такива възможности има, но за съжаление все още много малко хора знаят за тях. Това за което идва реч са взаимните фондове.

Предимствата и недостатъците
Въпреки че в България в момента работят почти 150 взаимни фонда (български и чужди), интересът към тях все още е колеблив. С какво фондовете предлагат реална алтернатива на спестителя/инвеститора?
Алтернатива е, защото дейността на фонда е насочена в такава посока, че инвеститорът да печели. Не, че банките нямат за цел спестителите да са доволни от лихвите, но при тях даването на висока лихва е свързано по-скоро с привличането на депозити и превръщането им в кредити. При фондовете ситуацията е по-различна. Самото им организиране е с друга цел и ако тя се постигне, резултатите са много по-добри за инвеститорите.
Фондовете основно инвестират на капиталов пазар, което предполага динамично управление на инвестираните пари. В резултат на това управление инвеститорът може да получи доходност значително по-висока от депозит. Естествено, за постигането й се поемат и съответните рискове. Това е може би единственият недостатък на подобен род инвестиране – няма нищо гарантирано. Въпреки, че не се гарантира никаква доходност, практиката показва, че дори и зле да се управлява даден фонд, то доходността от инвестицията пак е по-висока от депозит. Друг остава случая, когато тя е много кратно по-висока.

Доходностите
За да бъде сравнима доходността от фонд и от депозит, сравнението трябва да се базира върху нискорисковете фондове и банките. Избираме нискорисков фонд, тъй като по степен на риск той се доближава до банковия депозит. Този тип фондове инвестират предимно в такива инструменти, които са с гарантирана доходност (напр: облигации, депозити, ДЦК). И тъй като доходността от тези инструменти е гарантирана, рискът значително намалява. По принцип тези фондове постигат ниска доходност спрямо другите видове фондове, но за България от началото на годината тя се движи от малко над 3% до над 25% (ДФ „ТВІ Комфорт”). Както се вижда, въпреки „ниската” доходност, тя изцяло покрива инфлацията, дори реалната доходност е достатъчно висока.

Друг пример са балансираните фондове, които при малко по-висок риск могат да реализират доходност, която за българските фондове от началото на годината е 31% - 76% (ИД „Капман Капитал АД”). Още по впечатляващи са същите доходности при високорисковите фондове. Те се движат в рамките от 31% до почти 120% (ДФ „Капман Макс”)
Необходимо е да се направи уточнението, че посочените доходности по никакъв начин не са гарантирани и това, че сега са такива не означава, че и занапред ще бъдат същите. Независимо от това, разликата от доходността от депозит е очевидна. Дори и да настъпят резки спадове в доходностите, те почти със сигурност ще бъдат по-високи от лихвата по депозит. От такава гледна точка, взаимните фондове наистина са реална алтернатива – не само за неутрализиране на инфлацията но и за реализиране на доходност въпреки нея.

Коя от тези алтернативи ще избере, всеки ще реши сам. Независимо от всичко, добре е да се предпазят парите от обезценка, а получаването на доходност в същото време е оптималният вариант. В зависимост от рисковете, които е склонен да поеме инвеститорът / спестителят, може да се насочи към някои от посочените варианти.

 
< Предишна   Следваща >


© 2017 Всеки дом