Начало arrow Лица arrow Интервю със Стефан Вълдобрев
Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
Интервю със Стефан Вълдобрев Печат
Автор Мария Цветанова   
ImageСтефан Вълдобрев е роден в Стара Загора. Завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Изиграл е повече от 35 роли на театрална сцена, участвал е в шест игрални филма, композирал е оригинална музика за 65 театрални постановки. Сред ролите му в театъра са Иван Карамазов в “Братя Карамазови”, Дон Жуан в “Една любов на Жуан”, Шута Фесте в “Дванайсета нощ”. В момента играе в Театър 199 “Малка пиеса за детска стая”, постановка на Галин Стоев. Има осем издадени албума с авторски песни. Притежава две филмови награди “Златна роза”, театрална награда “Икар” и “Аскеер”. През 2007г. се дипломира завършвайки специализацията си по филмова режисура във филмовата академия FAMU в Прага, Чехия Щастлив съм, защото имам много приятели

Кое те насочи към FAMU академията в Прага, където ти се дипломира.като режисьор?

Традициите. Ако човек иска да учи кино трябва да отиде на място където има такива традиции. Колебаех се между Прага, Лондон- Film school и Полша – Анжел Вайда - академията. FAMU e в тройката на европейските кино училища. Традициите са големи, там са завършили камара любими режисьори – Милош Форман, Иржи Менцел, Емир Костурица и др. Освен това Прага е красив, спокоен град, с който съм свързан емоционално.

Дипломният ти филм “Скрито” беше показан на София Филм Фест. Как се чувстваш зад камерата?

Преди 7 години жена ми ми подари дигитална видео-камера за Нова година. Тогава я взех и започнах да снимам, почувствах, че зная как да запълня кадъра, какво да разкажа. Това усещане беше много важно за мен и не мога да го забравя. С камерата се чувствам като с китарата, удобно, зная как да боравя с нея. Разбира се след това започнах да уча и видях, че има хиляди неща, които съм си представял по един начин, а за тях си има други закони, но това се научава. Но, ако трябва да се направи разлика - когато си пред камера като актьор е много по-безотговорно, шегувам се, разбира се... Например скоро бях на снимки в Италия - един телевизионен филм. Страхотно посрещане, мерцедеси на летището, петзвезден хотел, актьорската каравана. И аз седя в караваната на брега на едно езеро, отворил съм вратата и гледам как екип от 120 души строи следващия кадър, има някакво напрежение, а аз ще отида за 10 минути, ще играя и ще се върна в караваната. И си казвам: и аз искам да си сменя мястото... Давам си сметка колко е различно да си режисьор и актьор. Това е най-трудното нещо, с което съм се захващал. Да направиш филм, двеста човека да се организират, да се построи един нов свят...

Image За какво се разказва в филма ти Скрито?

Аз съм режисьор, но и сценарист. Историята е за един баща и неговия син, които живеят сами и в обтегнати отношения. И за скритите неща, които има във всяко семейство, защото във всеки семеен живот има нещо което не се съобщава, не се казва на глас, прикрива се и то обикновено излиза в най-неподходящия момент. Смятам отново да направя късометражен филм, евентуално документален и паралелно с това да се подготвям за дебютен дългометражен фил, но мисля, че все още не съм попаднал на историята, която със сигурност искам да заснема.

 

Според теб приятелствата се раждат бавно?

Зависи колко е взискателен човек. Аз съм взискателен, дори много. Към приятелите имам големи очаквания, но не като взаимност, а към тях като към личности, като хора. Понеже аз съм любопитен и отворен за много неща и искам и приятелите ми да бъдат такива, за да имаме различни и интересни теми за разговор и начини за прекарване на свободното време. За щастие имам много приятели.

Чувствителен си към цветовете и казваш, че София е царството на нюансите на сивото. Как правиш твоя живот цветен?

Така си го намислям. Гледам позитивно. Харесвам това, което правя и хората, с които работя. Това са цветните неща.

 Играеш в постановката Малка пиеса за детска стая в театър 199 и казваш, че след тази пиеса си се почувствал освободен. От какво?

Актьорски. Преди имах някакви задръжки на сцената, кой как ще погледне, кой какво ще каже...всеки актьор ги има тези неща. Тук вобще го няма това нещо. Просто излизаме на сцената и играем без никакви притеснения. Постановката е много хубава, текста е толкова силен. Естествено публиката го усеща и реагира на втората минута. Реакцията е фантастична и това е вдъхновяващо.

 Тази пиеса е и за детството. Твоето какво беше?

Слънчево. Имам много позитивни спомени. За мен детството е като скала, на която винаги мога да се опра.

 Пишеш музика за филми и театрални постановки. Какво те вдъхновява за музиката?

Обикновено драматургичния текст. Смятам, че текста е много важен и така надграждам музиката.


ImageТи участваш във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и написа музика за този филм. Какво ти даде този опит?

Научи ме, че човек трябва да е много търпелив. Не, че аз не съм, но в киното това е умножено по пет. Създаването на този филм беше хубаво преживяване. На премиерата в Зала 1 в НДК имаше 3500 човека. Отзивите бяха хубави.

 

Пътуваш на гастроли непрекъснато. Какво остава в теб след тези пътувания?

Ако живееш някъде по-дълго това, което остава са хората. Когата си за по-кратко това е природата, архитектурата, пейзажа, въздуха, цветовете, някаква хармония.

 

За какво мечтаеш?

Мечтая това, с което се занимавам в момента да достигне до повече хора по света. Живеем в по-отворени времена и имаме шанс и виждаме смисъл, това с което се занимаваме да достигне до повече хора.

 
< Предишна   Следваща >


© 2017 Всеки дом