Начало arrow Забавни страници arrow На пазар с Елена Начева и Кръстю Лафазанов
Новинарски флаш
Вижте промоциите от мебели Лабиринт този месец
 
powered_by.png, 1 kB
На пазар с Елена Начева и Кръстю Лафазанов Печат
Автор Всеки Дом   
Image   Image

Кой пазарува по-често у вас?
Кръстю: Аз.
Елена: Аз.
Кръстю: Е, да, зависи какво.
Елена: От какво зависи?
Кръстю: От какво, какво... от теб зависи.
Елена: Виждате ли го, ще ви купи и ще ви продаде!
Имате ли си любим магазин?
Кръстю: Да, един в Лондон за дънкови облекла! Fat and bold...
Елена: Преведи го, де!
Кръстю: “Дебеличък и плешив”. Явно собственик с чувство за самоирония, дори се беше нарисувал на етикета на марката си. Но, честно, това бяха единствените панталони, които ми залепнаха. Имаше си място за сатурнов пояс, без да е нужно да си купувам 4 номера по-голям размер, а крачолите да са ми като тръби за топлоподаване.
Елена: Моите любими магазини засега са детските и книжарниците. Загубваме се със сина ми в тях и забравяме за чакащия татко отвън. Който не влиза не защото не обича, а защото я влезе, я трябва да работи - на всеки три крачки дава ЛАФтографи и не можем да си се кефим в разглеждането. Затова го натирваме навън да посреща известността си.
Кръстю: Гледам да не е дъждовно и ветровито, че хремосвам от чакане.
А любим щанд имате ли си?
Кръстю: В момента за строителни материали, ремонтирам.
Елена: Аз обожавам тетрадки, тефтерчета, изобщо канцеларски материали и книги. А Гоги - касети и дискове с филми. Вкъщи имаме повече книги и филми, отколкото са тухлите в стените.
Кръстю: Можем да си построим къща от книги и касети.
Правите ли си добре сметката?
Елена: Кръчмарят ни я прави. Ние сме хора, за които парите имат само енергиен смисъл, те са поток - получаваш и даваш. Спреш ли този поток на даване, спира и получаването. Но даването не е само за пари, а говорим за раздаването.
Кръстю: То обаче почти винаги си има и материално измерение, така че пак си е “сметка”.
Елена: Полезна “вметка”.
Лесно ли се изкушавате от любопитни, но не чак толкова полезни и необходими вещи?
Кръстю:
Не, по принцип аз не обичам да ходя по пазар. Чак когато нещо спешно ми потрябва, го търся и бързо избирам.
Елена: И аз не съм по терапията с пазаруването. Но за някои хора (и за търговците най-вече) е доста полезна. Защо пък не, важно е да умееш да си внушиш, че си щастлив. И тогава си щастлив.
На какво залагате – на доказани марки или на добре изглеждаща и по-евтина стока?
Кръстю: Не сме по залозите. Но, да! Марките са си гаранция. Има обаче и много български производители, които излизат с чудесни стоки и са на добра цена.
Елена: Не робуваме на марки. Можем да се чувстваме ценни и в собствената си кожа, но забелязваме, че доста млади хора не го умеят. Ние възпитаваме децата си с “марката” на духовността най-вече. Вещите са временни.
За какво харчите най-често?
Кръстю: За нужното.
Елена: Най-много за децата си и за забава, почивка, разходки.
 Бихте ли се оплакали от невъзпитана продавачка?
Елена: Ще разиграем скеч пред нея и с намигване ще се опитаме да я “коригираме”, не че го вярваме. Невъзпитанието е голям порок.
Кръстю: Защото и да се оплачеш, какво от това?
Елена: Само можеш да си навлечеш омраза. А ние искаме усмивки.
Европейско ли е нивото на обслужване в кварталния ви магазин?
Кръстю: Продавачите в кварталните ни магазини са ни приятели.
Елена: И всяко добро отношение е нужното, за да е на ниво. А “Европа” е просто марка. Ние трябва да държим на културата във взаимоотношенията си, за да ни е добре и в нелицеприятния често бит.
Последното нещо, което си купихте, е...
Елена: Билети за театър.
Кръстю: За комедия.
Елена: Т.е. купихме си лекарство против тъги и проблеми. Да, и в аптеката има такива, но не пропускайте да опитате и нашите, театралните ха-хапчета против скука и сиропяци за смях.
 
< Предишна   Следваща >


© 2018 Всеки дом