Щастието е състояние на духа - интервю с Лили Игнатова
Автор Всеки Дом   
Image Оптимист ли си?
Да, определено. Винаги съм била и продължавам да бъда. Тръгвам много повече с идеята, че ще стане, отколкото, че няма да стане.

Обичаш професията си...
Това е нещо, което правя, откакто се помня - движение, танц. Тук се чувствам силна и можеща.

Какво ти носи вдъхновение?
Хубавата музика.

Какво успя да преодолееш в себе си?
Много неща. Ако говоря конкретно за работата си, първото, на което се научих, е търпението, метафорично казано - да изчакаш да узрее ябълката. Да не се изнервяш от това, че днес я виждаш зелена, поливаш я, ториш я и накрая тя отново е зелена в края на деня. Става червена, но много бавно и неусетно. Човек трябва да има търпението да изчака този момент.

Коя черта от характера си харесваш най-много?
Оптимизма. Винаги съм била човек, който вярва, че идва по-добро, а не по-лошо. Човек, който вярва, че това, което иска да направи, независимо какво е то - ще стане! Имала съм периоди в живота, когато съм се отчайвала, но винаги някъде дълбоко в мен се е таяла надеждата, че това, което искам да осъществя, ще се случи. Освен това аз съм човек, който никога не се примирява с готовите формулировки. Винаги проверявам, опитвам, подлагам на съмнение, задавам си много въпроси. Не приемам нещата
такива, каквито са. Въпреки че се научих да се примирявам с това, което не мога да променя.

Какво са за теб приятелите?
Нещо много ценно. Независимо че по пътя си човек върви сам и трябва да разчита на себе си във всичко, приятелите понякога са отдушник, понякога са катализатор за нас самите. Те са добрият помощник в израстването на човека. Макар че неприятелите и враговете също помагат. Имаше една мъдрост, че никой не ти е нито приятел, нито враг, той ти е учител. Когато ми е тежко, се срещам с моя близка приятелка, на която разказвам неприятните преживявания и по този начин сякаш се разтоварвам, олеква ми. Точно това е трудният момент, в който някой ти подава ръка, за да не паднеш.

Щастието?
Със сигурност мога да кажа, че е състояние на духа. Не външните обстоятелства определят дали човек ще се чувства щастлив, макар че много хора лесно решават, че е
точно така. Човек може да отиде на края на света, на най-прекрасното място и пак да бъде нещастен. Затова аз се отказах да търся, да постигам щастието чрез промяна
на външните фактори. По-скоро търся в себе си начин да хармонизирам нещата така, че да съм щастлива. Понякога срещата с приятен човек или хубавата музика могат да ти помогнат, но не са решаващи.

Отношението ти към децата?
Те са по-хубавото бъдеще. Вярвам, че всяко поколение е по-добро от предишното. За мен възпитанието на децата е дълг към живота и към обществото, който всеки трябва да изпълни по възможно най-добрия и отговорен начин. Децата носят много радост, тревоги, понякога разочарования. Но никога не трябва да се превръщат в смисъл на живота, защото това е фатално за родителя и учителя.

Обичаш ли да пътуваш? Кое е мястото, където мечтаеш да се завърнеш?
Както споменах, за мен външните обстоятелства не са решаващи за самочувствието ми, за усещането ми за щастие, за духовния ми мир, така че нямам мечти, свързани с някакво конкретно място. Ако имам мечта, свързана с конкретно място, то тя по-скоро е свързана с нещо определено – например да видя човек, да попадна в подобна ситуация, но не с мястото като географско понятие. Мога да се чувствам щастлива и в панелен апартамент в София при 37 градуса. Достатъчно ми е да имам други условия
- например човек, с който да ми е приятно, или работа, която искам да върша.

Коя е любимата ти част от деня?
Ранното утро. Когато успея да стана рано и не ми се спи, това е най-прекрасната част от деня, защото тя е най-оптимистичната. Сутрин е много спокойно, особено през лятото, когато е прохладно. Чуват се дори птиците, които пеят. Ежедневието ми е такова, че ставам много рано. През годината по принуда, а през лятото - по навик.

Обичаш ли морето?
Много! Обичам да бъда край него, да плувам. Обичам водата, въпреки че съм зодия Телец. Но презокеанските пътешествия не ме привличат. Не бих тръгнала, защото мисълта за тази огромна водна пустош малко ме притеснява.

Image
Любовта към децата помага в работата
Над какво работиш сега?

През юни си мислех, че няма да продължа със спектакъла по финансови причини. Нещата обаче се подредиха много добре и сега работя с нови хора, имаме нови идеи. Нещо, което доскоро ми изглеждаше доста абсурдно. Сега тези идеи не ме плашат – напротив, и може би ще се появим с нови неща, но за срокове не мога да говоря. Репетираме с шоуто, работя и с ансамбъла. Общо взето, съм по залите. Да се надяваме скоро да имаме срещи с публиката.