Поръчителството – какво означава то за заемателя и за поръчителя?
Автор Иван Стойков   
ImageБез съмнение голяма част от хората знаят какво е поръчителство. Най-общо то може да се определи като поемане на гаранция, че отпуснатият на кредитоискателя кредит ще бъде изплатен. Поръчителството далеч не се ограничава само с това. Съществуват някои основни детайли, които са от значение както за заемателя, така и за поръчителя. Всъщност, ако не бъде осигурен необходимият брой поръчители и в същото време отговарящи на изискванията на банката, кредитът, за който кандидатства даден заемател, няма да бъде отпуснат.
Ясно е, че отговорността, която се поема за покриването на кредита, обременява както заемателя, така и поръчителя. С подписването на договора за кредит правата, задълженията и отговорностите на заемателя в една или друга степен стават ясни. Най-общо той е длъжен навреме и в пълен размер да погасява месечните си погасителни вноски съобразно погасителния план, съставен му от банката.


Фактът, че длъжникът вече е подписал договор и изплаща погасителни вноски, показва, че е осигурил необходимите поръчители и всички други изисквания на банката, кредитът е отпуснат и е стартирано погасяването му. Това е крайният етап по отпускането на кредита, което означава, че всички гарантиращи заема са проучили материалното състояние на заемателя, оценили са риска, който поемат, запознали са се с евентуалните последствия, които следват при неплащане от страна на получилия кредита и с много други аспекти – поне така би трябвало да постъпи всеки, който предприема подобна стъпка. Нека всеки, който възнамерява да поръчителства или е поръчител, да си зададе следния въпрос: „Аз направих ли всичко това?” Със сигурност отговорите ще бъдат различни. Поради тази причина ще направим опит да внесем повече яснота по тази проблематика.

Кога човек става поръчител?
Поръчителството започва от момента, в който даден човек бъде помолен за това, съгласи се и подпише договора за кредит. Приемането на поръчителството обаче е (или би следвало да е) последната стъпка. Какво точно се има предвид? Набраната първоначално информация трябва да служи за база при вземането на това решение.

Какво да направим, преди да станем поръчители
Набирането на информацията е първата стъпка, която трябва да предприеме бъдещият поръчител. Като начало е добре да се запознае с кредитоискателя, но не само лично, а и с неговото материално състояние, работа, здраве, ако щете (за това ще стане въпрос малко по-късно), доходи, семейно положение и др. Някой вероятно ще каже: „Но това са моите родители, роднина, много добър приятел, колега и т.н.” Независимо от това трябва да се преодолее емоционалният момент и да се погледне трезво на нещата. Много добра отправна точка е запознаването с размера на кредита, за който ще трябва да се гарантира. Не по-малко значение имат срокът и месечната погасителна вноска. На този етап бъдещият поръчител трябва да си даде отговор на въпроса дали е в състояние да поеме подобен размер вноска и да я изплаща според оставащия срок на кредита (разбира се, ако заемателят не е в състояние да прави това). На същия този етап много полезно би било да се проучи и при коя банка се кандидатства за кредит, каква е нейната репутация и как е уредено поръчителството при нея.
Следващата стъпка, която би улеснила вземането на решение, е информацията, която трябва да предостави за себе си бъдещият поръчител. Преди да се запознаем с тези детайли, първо ще отбележим, че данните, изискуеми от поръчителя или поръчителите, се вписват в искането за отпускане на кредит. Естествено е такива изисквания да има, при някои банки те дори са идентични с тези към кредитополучателя. Информацията, от която се нуждаят банките, най-общо е следната: лични данни, деклариране дали лицето работи на трудов или друг договор, или се самоосигурява, също така данни за месечния доход и семейно положение.
При вземане на решение за поръчителство не е без значение да се знае и какъв е броят на поръчителите. Това има отношение както към кредитоискателя, така и към потенциалните поръчители. За кредитоискателя това е важно, тъй като невинаги е лесно да се осигурят например трима поръчители, отговарящи на изискванията на банките. Търсенето на оферти с по-малко поръчители в този случай е възможно да намали размера на сумата, която заемателят желае да получи. Интересна е ситуацията, когато трябва да се поръчителства при кредит с повече от един поръчител. Не само броят на поръчителите е важен, но и последователността, в която са записани в искането за кредит. Това има известно значение в случаите, когато поръчителите трябва да поемат изплащането на кредита. Принципно се следва последователността на поръчителите, т.е. който е записан на първо място, започва пръв да плаща. Ако той не е в състояние да прави това, започва вторият и т.н. Споменатият принцип обаче не е абсолютен и не е задължително да се спазва – банката може да реши да се обърне първо към последния или към втория поръчител, без да спазва някаква последователност. Въпреки това, ако се следва последователността като добра позиция, която може да избере бъдещият поръчител, е последната поред.

Рискове при поръчителство
Оценявайки риска, който поема, бъдещият поръчител трябва да се запознае с няколко съществени детайла. Един от тях е здравословното състояние на длъжника. Съществува практика банките да сключват застраховка „Живот” на кредитоискателя – нещо, което трябва да се има предвид и от него. Важно е това да се знае като предварителна информация, тъй като, ако се случи най-лошото с кредитоискателя в един бъдещ момент (например смърт или трайна загуба на трудоспособност, водеща до невъзможност за генериране на доходи), то поръчителите ще трябва да погасяват кредита. Какво се случва при смърт на длъжника? Кредитополучателят, още преди да пристъпи към кандидатстване за кредит, трябва да е наясно, че в случай на смърт неговият дълг първо ще бъде прехвърлен на неговите наследници. Отчасти този проблем е третиран в текстовете на някои български закони. Наследниците на починалия длъжник поемат неговите дългове независимо от това, че кредитът не е изтеглен от тях. Ако те не са в състояние да го покриват, тогава идва ред на поръчителите. Съществуват различни варианти за уреждане на тази ситуация, ако се случи, разбира се, но те имат по-скоро правен характер и няма да бъдат обект на разглеждане. В случай че поръчител попадне в такава ситуация, важното за него е да знае, че преди банката да се обърне към него, тя трябва да е изисквала погасяване на кредита от наследниците на длъжника или от останалите поръчители, ако има такива и се спазва последователността в документите, където са описани те.
Ако доходите на кредитоискателя са недостатъчни, то кредитът няма да му бъде отпуснат. Също така от значение е какви са доходите на поръчителя, тъй като от тях също зависи дали ще бъде одобрен от банката, респективно дали кредитът ще бъде отпуснат. За потенциалния поръчител доходът на длъжника също е от особено значение. Бъдещият поръчител трябва да получи достоверна информация за доходите и състоянието на кредитоискателя, тъй като неправилната преценка може впоследствие да доведе до неплащане от страна на длъжника и поемане на кредита от поръчителите. Важна стъпка, особено за кредитоискателя, е, преди да започне да търси поръчители, да се запознае с изискванията, които предявяват банките. За тях вече стана дума и това е добра отправна точка в търсенето на подходящите поръчители. Независимо колко поръчители изисква банката, кредитоискателят трябва да е наясно с условията, на които трябва да отговарят те и по-важното – може ли да осигури такива гаранти.

Няколко практически съвета
На първо място стои набирането на информация – както от кредитоискателите, така и от потенциалните поръчители.
Второ - добре е да се проучи правната страна на въпроса и как той е уреден в българското законодателство.
На трето място стои внимателното запознаване с текста на договора преди поставянето на подписа.
Консултирайте се с финансов консултант и/или юрист по въпросите, свързани с поръчителството.
На последно, но не и по значение място стои необходимостта от преодоляване на емоцията. Все пак става въпрос за пари. Пари, които не са използвани от поръчителя, но може да се наложи той да ги връща.