Как първите трима глобални лидери - президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши - тълкуват същността на новата епоха? Ръководят ли се те от исторически релевантна визия и следват ли логична и ясна стратегия? Чии външнополитически решения са най-последователни? Дали те оставят света в по-добро или в по-лошо състояние и дали след тяхното президентство позицията на Америка в света е по-силна или по-слаба? Какви основни уроци за бъдещето могат да се извлекат от действията на Америка през последните петнайсет години в качеството й на първата глобална суперсила? Буш-старши се опитваше да води традиционна политика в нетрадиционна среда, докато двата конкуриращи се светогледа на Америка все още бяха в процес на кристализация. Бил Клинтън се ангажира с митологизиран вариант на глобализацията като господстващ мотив в съдбата на човечеството. Буш-младши заема войнствена позиция, за да доминира в един свят, догматично схващан като поляризиран между доброто и злото.
“Когато става дума за “философия” на външната политика, няма държавник или политолог, който да разбира по-добре от Збигнев Бжежински сложните и понякога трудни отношения между националния интерес и ценностите на либералното общество,” казва самият Збигнев Бжежински.
(Издателство „Обсидиан”)