Взаимен фонд – нова възможност за инвестиране
Автор Иван Стойков   

ImageНа българския финансов пазар се появи нова алтернатива за инвестиране. Вече от няколко години успешно се развива тази форма на организиране и инвестиране на суми.

Ситуацията в България

Макар и успешно (доколкото може да се твърди подобно нещо), този начин на влагане на пари все още не е популярен сред българите. Причините са различни. Голяма част от тях са наследство от миналото, когато се считаше, че влогът в банка е най-сигурният начин да спестим. И към момента е така – като мислене и като поведение на хората. Разбира се, че банките са на едно от най-сигурните места, където парите ви могат да бъдат по принцип, но тук става въпрос за нещо съвършено различно. Става дума за възможност инвестираната от вас сума значително да нарасне за определен период от време, дори да бъде удвоена (нещо непостижимо при депозит). Веднага трябва да се уточни, че постигането на подобни резултати е свързано с определени рискове.

За да се промени отношението на хората към тази форма на инвестиране и тя да стане по-популярна, е необходимо и известно разяснение за нейния смисъл, възможности и характеристики. Ще направим опит в няколко реда да опишем същността на взаимните фондове.

Що е взаимен фонд?

Най-общо може да се каже, че това е обособено имущество, което се организира с цел на по-късен етап да се инвестира от името на всички. Целта е да се постигне максималната доходност, която е възможна, съобразно поетия риск. Взаимният фонд като форма на организиране съществува в две разновидности – договорен фонд и инвестиционно дружество. Такова организиране е известно също и като колективна инвестиционна схема (КИС). Според регламентите на българското законодателство и на Европейската централна банка КИС е колективна схема, чиято цел е да инвестира средства (набрани чрез публично предлагане) във финансови и нефинансови активи. Характерна черта на взаимните фондове е, че емитират дялове или акции, които след определен период от време започват да се изкупуват обратно (всеки, който притежава такива, може да ги продаде обратно на фонда).

Вероятно мнозина са чували понятието „фонд” под една или друга форма. То е много разпространено, но предимно се свързва с пенсионните фондове. Тук е мястото да отбележим, че взаимните фондове, въпреки че се наричат фондове, са нещо различно от пенсионните. Идеята на тяхното организиране и смисъл са различни. Едните са свързани с пенсионното осигуряване и определена доходност от акумулираните суми, а другите са директно насочени към реализирането на доходност. В тази връзка ще отбележим, че по смисъла на законите в страната пенсионните фондове не са форма на взаимни фондове.

Видовете взаимни фондове,  Договорен фонд

Той е организирано (обособено) имущество, което се инвестира колективно. Колективно е, защото сумите са набрани от закупилите дялове и тъй като това е обща маса пари, те се инвестират от името на всички. Как става това? Договорният фонд не е юридическо лице. Той се организира и управлява от управляващо дружество. Важно уточнение, което е нужно да се направи, е, че управляващото дружество поема ангажимента и риска при инвестиране, като за това фондът заплаща съответните такси. Участието на едно лице в даден договорен фонд се осъществява чрез покупката на емитирани (издадени) от фонда дялове. Всеки дял дава еднакви права на притежателя му. Напускането на фонда се осъществява чрез съответното продаване на дяловете обратно на фонда. Това е т.нар. обратно изкупуване (фондът изкупува емитираните от него дялове).

Инвестиционно дружество

За разлика от договорните фондове инвестиционните дружества имат юридическа форма и тя е акционерно дружество (АД). Самото наименование показва, че общият капитал на дружеството е представен (разделено) под формата на акции. Всяка акция е определен дял от целия капитал на дружеството. Те се емитират (издават) от дружеството и са определен брой, като всяка от тях представлява точно такава част от капитала, каквато и всяка друга акция. Казано с други думи – ако капиталът на дружеството е 1 млн. лв., а броят на акциите е 100 000, то всяка от тях представлява 1/10 от него (капиталът е разделен на равни части). Характерното за инвестиционните дружества е, че собственици са инвеститорите. Закупувайки акции, те фактически се превръщат в собственици на дружеството. Частта, на която са собственици, зависи от броя закупени акции и от това каква част представляват те от всички акции. Притежаването на голям брой от тях предполага по-голям дял в капитала на дружеството, респективно възможност за по-голям размер на капиталовата печалба при продажбата им. Стойността на акциите се променя в зависимост от промяната в цената на ценните книжа, които са в портфейла на инвестиционното дружество.

От казаното дотук се вижда, че има известни разлики в разновидностите на взаимните фондове. По-важното в случая обаче е, че те предоставят съвсем различни възможности пред инвеститорите за получаване на доходност. Макар и печалбата да се измерва в проценти, както при депозитите, двете възможности са много различни. Всяка от тях има своите предимства, разбира се, и недостатъци. Страната ни тепърва прохожда в създаването и развитието на колективните инвестиционни схеми, което предполага благоприятни перспективи за получаване на доходност от тях в бъдеще.