Държавният глава - права и задължения
Автор Всеки Дом   
Image "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

Това е текстът на клетвата, която избраните у нас президент и вицепрезидент на Републиката полагат пред парламента, преди да поемат в ръцете си тежката отговорност на държавното управление. На 22 октомври тази година българите ще влязат в тъмната стаичка, за да направят своя избор за нов държавен глава. Надпреварата вече започна. Кандидатурите се носят в общественото пространство, текат политически преговори.

Обикновено президентският вот досега винаги е минавал някак по-спокойно, без компромати, без удари под кръста, без изненадващи разкрития от единия или другия лагер. Може би това е така заради все пак представителната роля на държавния глава в живота на страната. И въпреки всеобщото схващане, че от президента нищо не зависи (затова и шумът около избора му не е толкова голям), трябва да се отбележи, че държавният глава има доста права и задължения, свързани с вътрешно- и външнополитическия живот на страната. Той е говорител на обществото вътре и лице на държавата навън.

Историята на тази важна за страната ни институция е относително кратка и е свързана с прехода на България към демокрация и с новото структуриране на държавните органи. Президентската институция у нас става факт с приемането на новата конституция на страната от 12 юли 1991 година. Установяването на република с парламентарно управление съответно е съпроводено с въвеждане на институцията Президент на Републиката като държавен глава.
За председател (президент) на Републиката са избирани Петър Младенов (на 3 април 1990 г. от 9-ото Народно събрание) и Желю Желев (на 1 август 1990 г. от 7-ото Велико Народно събрание).
Първият Президент на Републиката, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992 г. с 52.85 %.
 
Президентът олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. По силата на прекия избор от народа той притежава непосредствена демократична легитимност, при което неговите пълномощия произтичат от вота на избирателите. Държавният глава играе роля на политически арбитър между институциите, като в основата на упражняването на тази му функция стоят стратегическите интереси и цели на нацията, по които поначало има постигнат консенсус в гражданското общество. Правното му положение, гарантирано от Конституцията, му позволява да бъде коректив на политически едностранчиви, прибързани и необосновани решения в сферата на законодателството и изпълнителната власт. Президентът има правото да информира Народното събрание по всички основни въпроси в кръга на своите правомощия. Това негово право трябва да се тълкува и като даващо възможност той да направи определени предложения, които попадат в компетентността на парламента. Президентът обаче няма законодателна инициатива. Той има правото само да внася предложения за промени в Конституцията на Република България. Президентът има едно важно правомощие, свързано със законодателния процес. Всеки път, когато той намери един приет от Народното събрание закон за противоконституционен или когато законът съдържа неприемливи за президента разрешения, държавният глава може да го върне за повторно обсъждане в Народното събрание. Това негово правомощие е по-популярно като “правото на вето”.
 
Президентът представлява държавата в международните отношения. Той има правото да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет и без да е необходимо да бъде специално упълномощаван. Той назначава и освобождава от длъжност българските посланици.
Съгласно Конституцията, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Този съвещателен орган, който приема становища и предложения до държавните институции, обсъжда най-важните въпроси, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
Президентът като държавен глава по традиция е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той е такъв и в мирно, и във военно време. Президентът на практика управлява страната в периода от евентуалното разпускане на Народното събрание до произвеждането на предсрочни парламентарни избори. В този случай той назначава служебно правителство, което е отговорно пред него.
 
След всичко изброено дотук, става ясно, че ролята на президента в нашия държавен и политически живот в никакъв случай не е само представителна. Макар че според едно направено наскоро проучване българите държат на първо място държавният глава да е с представителна външност. Освен това обаче той трябва да има дар слово, да има поглед върху политическия живот и проблемите както на държавата, така и в световен мащаб.  Президентът трябва да е надпартиен, макар и издигнат от една или друга политическа формация. Защото все пак ще бъде глава на цялото семейството. Може би тези президентски избори ще покажат дали сме готови да влезем в Европа. Защото политическото поведение на кандидатите и техните щабове ще бъде знак за зрялост и натрупан опит, показващи загърбване на грубата политическа борба по време на прехода.