Интервю с Михаил Минков
Автор Мария Цветанова   

 Image

Михаил Минков е антрополог. Преподава междукултурни различия и организационно поведение в Международен колеж в София. Ученик и научен сътрудник на Хеерт Хофстеде – световно известен холандски професор по междукултурна комуникация. Минков е единственият преводач у нас от староисландски на български език, от староанглийски на френски и единственият автор на граматика на ромски език. Автор е на книгата “Защо сме различни”, която поради големия читателски интерес претърпя две издания и What make us different and similar. Наскоро излезе новата му книга “Европейци сме ний, но не съвсем...” на издателство “Класика и Стил”.

 

“Защо сме различни?” – искаме ли ние българите наистина да знаем защо и с какво сме различни?

- Оказва се, че към темата има голям интерес. Книгите, които пиша по тези въпроси, се реализират добре на пазара и оборват твърденията за наличие на пълна бездуховност в България. Интеграцията ни към Европа и световните глобализационни процеси карат будните хора в нашата страна все по-често да си задават въпроса по какво приличаме на другите и по какво се различаваме.

Според ценностната ни система до кои народи стоим най-близо?

- Според големите национално представителни изследвания, катo World Values Survey, най-близо до нас са някои балкански народи: сърби и албанци, а също и източноевропейци като украинците. Редом до тях се нареждат корейците и китайците. Интересно е, че Република Македония и Румъния са по-далеч от нас като ценностна система и вярвания, отколкото източноазиатците.

В книгата си пишете за спокойните и тревожните култури. Българският народ към коя култура се отнася?

- Би трябвало за всеки да е ясно, че българската култура е сред доста тревожните. Това се вижда не само от изследвания, които разчитат на въпросници, а и от различни национални статистики. Например известно е, че личностното измерение невротизъм, което съчетава тревожност с други отрицателни емоции, води до по-високо потребление на тютюн. И наистина, България е приблизително на десето място от над 100 страни в класацията по изпушвани цигари на човек от населението годишно.

Казвате, че за да разберем различията между спокойните и тревожните култури е добре да започнем с възпитанието на децата и образованието. Разкажете ни?

- При по-тревожните култури, децата израстват в повече стрес. От ранна възраст се прилагат възпитателни мерки - като приучаване към ходене на гърне - които в по-спокойните западни страни се смятат за издевателство над детето. През цялото си детство българското дете слуша забрани: "не тичай, ще се изпотиш", "не пипай това, мръсно е", "ставай оттам", "сложи си якето, защото ще настинеш" и други от този род, които будят недоумение у един английски, американски или скандинавски родител. В техните страни децата могат да правят почти каквото си искат, стига науката да не е доказала, че е наистина опасно за здравето. И след като науката например е доказала, че болното гърло или хремавият нос нямат нищо общо с ядене на сладолед или излизане на студено без връхна дреха, а се дължат стопроцентово на зараза, американските и скандинавските родители не заставят децата си да се опаковат като космонавти, когато духа хладен ветрец. Същото е и в училище. В техните страни няма излишни правила, като това всички ученици да пишат само със син химикал, да си държат ръцете на определено място на чина, да не дъвчат дъвка и да изпълняват казармени команди "равнис" и "мирно".

Пестелив ли е българинът и кои народи изповядват тази философия?

- Относително пестелив е спрямо богатите народи, а също и в сравнение с латиноамериканците и африканците. Но бедните източноазиатци, особено китайците, са още по-пестеливи.

Когато става дума за управление британци, скандинавци и американци смятат, че редът е хубаво нещо, но когато е закостенял, пречи на изобретателността и промяната към по-хубаво. Къде сме ние в това разбиране за ред и структура и кое е ценното, което бихме научили?

- В България има много строг ред по отношение на местните правила. Например никой не ходи гол по улицата, ако не е луд, и не подарява четен брой цветя на жените. Но когато правилата идват от чужди култури, те се отхвърлят. Западният ред се основава на убеждението, че всички хора - и близки, и чужди - трябва да се третират с еднаква толерантност и уважение, но това правило е неестествено в бедните страни в Африка, Азия и Източна Европа. В нашата част от света е прието да си нехаен към интересите на непознатите и обществото като цяло и да си правиш каквото си искаш, когато си сред чужди хора, стига да няма опасност да пострадаш. Затова на улицата, и на шосето, по-големият и по-силният имат повече права. С други думи, ред и правила има, но те не са западните. У нас правилото е: "Вкъщи и на гости се съобразявяй с другите, но няма защо да те е грижа за останалите". Това правило се спазва доста добре.

Какво е чувството за здраве и щастие в обществата, където хората са приучвани да подтискат чувствата и желанията си?

- Колкото повече се потискат основните чувства и желания - като сексуалния нагон, стремежа към почивка и развлечения, и свободното харчене на пари - толкова по-несвободно, нещастно и нездраво се чувства населението. Като най-щастливи се самоопределят африканците и латиноамериканците, понеже те в най-малка степен са приучени да се тревожат за бъдещите последствия, вместо да си задоволяват моментните желания. Това обаче обяснява и друга особеност на техните общества: изключително високата насилствена престъпност като убийства, грабежи, нападения, и изнасилвания, както и ненормално високите проценти заразени с вируса на СПИН. Когато българите, с които съм разговарял, научат на какво се дължи африканското и латиноамериканското щастие, и какво носи със себе си, те обикновено казват "благодарим, по-добре да сме си нещастни по нашия начин".

ImageНовата ви книга се казва “Европейци сме ний, ама...”. Представете ни я.

- Тази книга говори подробно за всичко, споменато в това интервю и други подобни теми. Приложил съм някои интересни световни класации, предимно от представителни проучвания или национални статистики, от които се вижда, къде е България по един или друг интересен показател. Така всеки може да разбере на кои народи приличаме и да си прави съответни заключения – например, доколко сме европейци или някакви други. Този въпрос е тормозел Алеко Константинов и други български интелектуалци преди повече от век. Днес е все още актуален.