Дарт Вейдър : Епизод 4: Новото време
Автор Всеки Дом   
 Автор : Иван Цирков (BlaDeR)
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите


  Дарт Вейдър, Тъмният лорд на Сит, си стоеше в офиса, и размишляваше над нерадостната си съдба. Преди двайсетина години три филма го бяха направили световно известен. Той се радваше на славата си, и очакваше заслужена пенсия, тъй като все пак вече беше одъртял. За съжаление, напоследък Силата като че ли се гавреше с него. Двете му деца - Люк и Лея вече излизаха от пубертета, и му носеха само проблеми. Люк се връщаше всяка сутрин пиян на мотика, слушаше фолк-музика от Явин-4, караше черен спидър "БМВ", носеше тежки златни ланци и пръскаше пари наляво и надясно по заведения и курви туай-лейки, и коефициентът му на интелигентност стремително падаше. Лея пък ходеше по разни странни купони и си боядисваше косата във всички цветове на дъгата. И отгоре на всичкото слушаше музика, която звучеше като смес от пиукането на стария му познайник R2-D2, и врясъците на котка с лоши хемороиди.

"Мда, децата пораснаха. И аз все пак помня тези години, точно когато си мислех, че съм велик джедай, всеки ден си броях мидихлорините в кръвта, и чуках кралица... ъъъъ, сенатор Амидала с кеф. Ех... младост... но никога не съм бил като тях."

Отгоре на всичкото напоследък го мъчеше артрита, а доста тежката му броня хич не му помагаше за това, да не говорим, че си беше абсолютен кошмар да я носиш лятно време. А после хората го питат защо диша така тежко... и как никой никога не се запита как всъщност яде или как сере ? Много логични въпрос, но май на никого не му пукаше много-много за това. Дай им да гледат как се размахват светещи пръчки, и всичко е наред.
Това, което най-много го тревожеше, обаче, беше новият му имидж в двата последни филма. Първо като детето-олигофренче Джейк Лойд, и след това като очевидно абсолютно бездарния Хайден Кристенсен. Че и му отрязаха ръката за пореден път. Неизвестно защо на сценаристите на филмите рязането на ръце им беше любимата работа. Но никой не се замисляше, че в днешно време протезите са доста скъпи, а социалните осигуровки не покриваха разходите по такива операции. Дори и на един Тъмен лорд на Сит му се налага да прави компромиси с някои неща, особено когато си няма дясна ръка, с коята да задушава хората. Е, рисковете на професията, както биха казали някои. Де да го знаеше обаче по-рано. А тези в бюрото по труда дори не си бяха направили труда да му обяснят за какво става дума, направо му бутнаха едно картонче с номер и му казаха да мине след три дена да си вземе каската.
А и тази нови джедаи... Дарт Мол, неговият предшественик (но и наследник, в известен смисъл) си беше чиста проба перко. Нямаше го вече страхът, който Вейдър всяваше навремето само с появяването си. Освен да се върти като идиот, да подскача нагоре-надолу, да издава нечленоразделни звуци и постоянно да си реже крачолите по погрешка с един смешен двоен светлинен меч (беше го получил при инцидент с тубичка бързосъхнещо лепило като малък), Дарт Мол като че ли не може да прави нищо друго. Но това искаше публиката, това и получи. А него го забутаха в кучия гъз.
Вейдър въздъхна, или поне се опита, тъй като респиратора му пречеше, и отиде да си сипе едно уиски и да си хрупне малко фъстъчки. Тъкмо се беше запътил към мини-бара, когато се сети, че всъщност един от болтовете на каската му е клеясал, и не може да си я махне вече, поне не без помощта на ножовка. Отгоре на всичко тия раменни плочи му пречеха да се извърти така, че да достигне проклетото нещо. Замисли се да опита с лазерния меч, но все пак реши да не рискува - такова нещо в близост до врата си не искаше, все пак стар човек е вече, треперят му ръцете, ами ако се обезглави по погрешка ? Хм, май ще мине и без уиски...
Някой почука на вратата. След няколко неуспешни опити да я отвори с помощта на Силата, Вейдър стана и се затътрузи натам. На прага стоеше мениджъра му.

- Вейдър, трябва да поговорим малко. Скоро дядо Лукас ще снима третия филм. Там той съвсем сериозно смята да обезобрази Хайден Кристенсен...
- Звучи ми като гениална идея.
- ... и да го сложи в твоя костюм. С други думи - ти ще трябва да му го дадеш за снимките.
- Бе ти луд ли си бе ? Ми аз как ще живея без него ?
- Става въпрос за много пари.
- Аха, а сега сигурно и светлинния меч ще ми поиска ?
- Амииии, всъщност...
- Хич и да ги нямаме такива. Костюмът си е мой. Мечът - също. Честно и почтено съм си ги заслужил, и никакви преиграващи кретенчета с детски изражения няма да ми го носят. Точка.
- Той много настоява. Костюмът му трябва.
- Не става.
- Ще насъска след теб граф Дуку, да знаеш.
- Ха ! Това нищожество ! Императорът, мир на праха му, правеше много по-хубави светкавици от него, и при това не си сгъваше пръстите като медуза болна от рахит !
- Но той все пак е тъмен джедай.
- Не - той е мръсен джедай. Така е, като не се къпе толкова години. В тази връзка подсети ме да си сменя ароматизатора в каската, че след време хората няма да могат да минават спокойно около мен.
- Ох, добре, добре, ще предам на Лукас мнението ти. Но той няма да е доволен, да знаеш.
- Дреме ми на кура. Където и да е той в момента.

Мениджърът му си тръгна намръщен. В момента в който излезе вътре нахлу Люк Скайуокър. Вейдър побърза да си придаде бащинско изражение, но това така или иначе нямаше значение, понеже каската му скриваше лицето.

- Тате, здрасти, дай кинти.
- Ъ ?
- Пари бе... републикански кредити... трябват ми двайсетина хиляди.
- И за какво са ти ?
- "Мерцедес" пуснаха нов модел спидери. Искам един такъв.
- А той пък за какво ти е ? Нали имаш по-стария ?
- Мда, ама тоя е по-гъзарски.
- Значи искаш да кажеш, че с него ще изглеждаш по-голям гъз ?
- Не, тате... таковата... ъъъ... - Люк крадешком извади едно листче от джоба си и го погледна. - "С този нов модел спидери вие ще изпитате невиждан досега комфорт. Ще се реете във въздуха, ще станете свидетели на невъобразими гледки, и всичко това без ни най-малък риск, тъй като ние предлагаме най-сигурните спидери." - Люк видимо си отдъхна, четенето явно беше изцедило и последните му сили.
- А тате, то и Мара ми разправя да съм си го купел, 'щото иначе вече нямало да ходи с мене...
- К'ва Мара бе ?
- Ми Мара Джейд бе, нали ти разправях за нея ? Дето беше на Императора убийцата ?
- Да бе, вярно... как така тя ще те изнудва бе, ти майнд-трикове не знаеш ли бе, серсемин ?
- Ъъъъ, не, тате, ама тя какви трикове знае...
- Добре, добре, ето ти... ъъъъъ... кинтите, ама да не ми поискаш пак скоро ?
- Споко бе, тате, нема проблеми. Утре през границата минават десет тира с адегански кристали, и бая кинти ще паднат оттам, ма сега немах толкова. Благодарско.

На вратата Люк се размина с Лея, която, изглежда, пак си беше сменила прическата - косата и вече беше боядисана в отровнозелено, лайнянокафяво, и още някакъв неопределим нюанс, който определено не внасяше свежа нотка в цялостната комбинация, и Лея изглеждаше като току-що преминала покрай експлоадираща фабрика за бои. А и си беше направила нова операция на циците. Така де, на бюста, поправи се Вейдър - дъщеря му е все пак. В следствие на въпросната операция те бяха станали още по-малки, каквато беше модата сега - унисекс, край на големите циците и сочните задници, да живеят жените с фигура като закачалка за дрехи.
След кратък оглед, използвайки вътрешното си зрение, Вейдър откри и една нова обица по тялото на дъщеря си. Конкретното и местоположение доста го смути, тъй като той и хабер си нямаше, че ТОЧНО там някой може да поиска да си сложи обица. В този момент му хрумна, че ако продължава да си слага разни неидентифицируеми парчета метал по почти толкова неидентифицируеми места от тялото, дъщеря му ще стане повече киборг и от него самия, и няма да може да минава през детекторите за метал по летищата.

- Оу, тати, колко се радвам да те видя - запищя странното създание. - Искам да те запозная с един приятел !!!
- Ъъъъъ... ама...

На вратата се появи едно хлапе, облечено цялото в черно, със смутено изражение на лицето, и чисто нов лъскав светлинен меч на кръста. И то от новите швейцарски модели, които ги рекламираха по "WS Teleshop" - с вградена светлинна самобръсначка, сателитна антена, допълнителни остриета, няколко отверки, триончета, полева лопатка, шила, кукички, рибарска корда, малка преносима палатка, и, разбира се, "Тетрис". Както и още безброй други интересни и озадачаващи приспобления, които имаха навика да се активират от само себе си в някоя разгорещена схватка. Наистина е трудно да поддържаш имидж на страшен джедай, когато вместо от дръжката да изскочи острие дълго един метър, се показва един малък дисплей, и мечът влиза в режим "Органайзер". Въпросното хлапе едва-едва пристъпи прага на вратата, сякаш се боеше от нещо.

- Тати, това е Хък-Мък Дрън. Тъмен джедай е, също като теб !
- Ъ, аз, такова... само съм Падауан все още.
- Какво си ? Преебан ли ?
- Не, ъъъ... последовател съм... ученик...
- Ааааа... по мое време си ги наричахме така. Ама тая днешна мода...
- Не е ли сладък, тати ? Много съм му разправяла за тебе. Той е много впечатлен.
- Ми, хубаво...

Хък-Мък пристъпяше притеснено от крак на крак. Вейдър пък твърдо бе решил да се покаже като любящ и съвременен баща, и стоически да понесе поредното запознанство с ухажорите на дъщеря му, което имаше по-скоро формален характер, тъй като Лея по принцип беше неуправляема като балистична ракета, и рядко взимаше предвид мнението му.

- Ами, господин Вейдър, аз много ви уважавам, и... дали бихте ми позволил да излизам с дъщеря ви ?
- Е, разбира се, няма да ви спирам. Само не я забърквай със светли джедаи, че така и на мен ще ми подрониш реномето.
- Ами разбира се, благодаря ви много... аз ще си тръгвам тогава.
- Добре де, добре... и нека Силата бъде с теб. Или поне някъде около теб.

Хлапето видимо живна от думите му и награби Лея, която изгледа баща си малко накриво и изхвърча с въпросния пишман джедай нанякъде, вероятно да ходят да се кискат и да се натискат, а Вейдър отново остана сам.

"Това е то. Не е леко да си джедай. И то при тия днешни хлапета... ебал съм го, къде ми е светлинния меч, ще клъцна тоя болт, ще си сваля каската, ще се наметкам като копеле с уиски, бира и машинно масло за дроиди, и си лягам да спя".

Вейдър си взе светлинния меч, клъцна болта (поради невнимание си отряза и малко от бронята, но все пак имаше един познат оксиженист, така че не се притесняваше много), свали си каската, наметка се като копеле с уиски, бира, и машинно масло за дроиди, и си легна да спи. Сънуваше разни пищящи и подскачащи посерковци с нашарени лица, които се налагаха взаимно с двойни светлинни мечове, и отвреме навреме някой без да иска отрязваше я крак, я ръка, от някой свой колега. Такива сънища Вейдър по начало смяташе по-скоро за приятни, но след днешния ден, му се сториха безумно дразнещи. Спа неспокойно, и се събуди с лошо настроение, сякаш предусещаше всичи беди, в които ще се забърка в близкото бъдеще. Но това вече е друга история.

16.08.2002г.