Гъбичките на ходилата изискват комплексно лечение
Автор д-р Подолешев - дерматолог, ВМА   
Image
През зимата се използват предимно високи затворени обувки и ботуши, поради което ходилата лесно се запарват и потят. За това допринася и навикът да се носят найлонови чорапи. Създава се благоприятен микроклимат (в обувките е топло, влажно и тъмно) за възникване и развитие на гъбична инфекция по кожата на стъпалата и пръстите, включително и по ноктите. Най-често между IV и V пръст се получават залющвания, ранички и рагади, придружени от силен сърбеж. По стъпалата се появяват силно сърбящи мехурчета, пълни със слизеста течност. При разчесване те се пукат и се получават ранички, покрити с корички. Когато са засегнати ноктите, те загубват нормалния си блясък и стават неравни, груби и трошливи. За лечение на гъбичното заболяване са предназначени голям брой антимикотични средства под различни фармацевтични форми – разтвори, кремове, спрейове и др. Понякога обаче тяхното приложение не води до трайни терапевтични успехи, тъй като се подценява ролята на обувките като резервоар на гъбичната инфекция. Известно е, че техните санитарно-хигиенни свойства зависят от способността на материалите, от които са изработени, да осигуряват защита спрямо околната влага, студа, топлината и т.н. В същото време те трябва да осигурят така важните топло- и влагообмен за поддържане на подходящ микроклимат в обувките. За съжаление често за тяхната изработка се използват синтетични материали с лоша пропускливост за въздуха. В резултат на това отделената от краката пот се задържа и под действие на микроорганизми от околната среда започват процеси на разлагане на съдържащите се в потта вещества (белтъчини, мазнини, соли, ароматни вещества). Те се превръщат в хранителна среда за микроорганизмите, намесата на които води до разлагане на изброените вещества и образуване на летливи продукти с неприятна миризма на амоняк. Поради това изключително важно е обувките да се третират редовно с дезинфекциращ спрей. Така значително ще се намалят предпоставките за гъбични заболявания на ходилата.

Ако кожата е загрубяла и напукана
Известно е, че при голям брой дерматологични заболявания в кожата протичат процеси, водещи до нейното удебеляване и загрубяване. Това състояние на медицински език най-общо се нарича хиперкератоза. Често върху засегнатите кожни участъци се образуват дребни, сивкавобелезникави люспици (сквами) или корички (крусти), а понякога и пукнатити (рагади). Тези промени се наблюдават най-често по дланите и стъпалата. Дори и когато не са признак на кожно заболяване, те освен до козметичен дискомфорт понякога могат да доведат и до възпрепятстване на професионалната дейност. Нерядко напукването на петите е толкова болезнено, че затруднява дори и ходенето. За външно лечение на хиперкератозата с успех могат да се използват различни медикаменти, някои от които са български и поради това напълно достъпни от финансова гледна точка. Като тяхна активна съставка често се използва салициловата киселина, която в концентрация от 5% действа излющващо, противовъзпалително, антисептично и потиска сърбежа. Подходящи за третиране на тези състояния са и редица препарати, съдържащи урея. В по-ниски концентрации (до 10%) тя хидратира кожата, а в по-високи концентрации (до 50%) има излюшващо действие (мазоли, кокоши тръни и др.) и дори е в състояние да „стопява” ноктите – при псориазис, при засягането им от гъбички или нарушаващи естетичния им вид деформации. Най-често препаратите със салицилова киселина и урея се прилагат при псориазис, суха екзема, ихтиоза, загрубели и напукани пети и т.н. Намазването на хиперкератотичните участъци се извършва 1 или 2 пъти дневно. Ако е необходимо, процедурата може да се повтаря многократно и по-често. При засягане на обширни кожни повърхности и при нарушена цялост на кожата съдържащите салицилова киселина не се прилагат. При напукани пети се препоръчва вечер те да се намазват с нощни кремове с натурални билкови екстракти – маточина, градински чай и др. Така кожата не само се подхранва, но се съхранява и нейната еластичност.